Той има частна клиника до Щутгарт, Германия. През 2010 г. създава и клиника “Спортсклиник Еуровита" в София. Гост в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" е д-р Иван Василев, който е с над 20-годишен опит в лечението на травми при елитни спортисти като Георги Иванов-Гонзо, Борислав Михайлов, Красимир Балъков и още много-много други

Д-р Василев, вие сте канен ежегодно като лекар в редица спортно-медицински ортопедични форуми в Германия, България, Австрия, САЩ и на много други места. Как сте, как се чувствате?

Най-добре се чувствам като съм си у дома. Времето ме накара да изляза от България, но по най-бързия начин успях да се върна обратно. Канен е тежко казано, става въпрос за конгреси и курсове в които участваме, курсове и обменяме опит с колегите и предаваме нашия опит на по-младите колеги, което и тук в България напоследък все по-добре се случва.

Вие работите на няколко терена, какви са, може би най-съществените разлики в работата ви като специалист в България и Германия?

Голяма разлика да Ви кажа няма. Може би пациентите в България много по-изискано се отнасят към лекаря, в смисъл на това, че искат по-добре да им бъде обяснена диагнозата, начините на лечение. В Германия това нещо го няма. Там общо взето, пациентът се доверява на лекаря си изцяло и много рядко се налага второ, трето, четвърто мнение, което тук е факт и е много често използвано. Няма лошо в тази работа, но утежнява малко дейността на лекаря, тъй като трябва да се съобразява и с фактори като Google и други уеб базирани информационни платформи.

Как гледате вие на проблема в здравния сектор у нас, който е в капана може би на всички кризи в страната ни?

Във всяка една държава здравният сектор винаги изостава, тъй като е свързан с бюджет и с държавни субсидии. Така е и в Германия не само заплащането от пациента и от работодателя стига за това нещо, така че е свързано и с държавни субсидии. Но разликата идва не само от законовата рамка в България според мен, а и от много ниското заплащане на здравната услуга. В България е под един определен процент, в Германия цялата здравна услуга е около 19% от заплатата изкарвана от пациента, над 19%. Направете си сметка каква е разликата с България да не говорим и с естествено границата на парите, които влизат от заплата в здравното осигуряване. Така че това е финансовият проблем. Другият проблем е законовият, който откакто съществувам и работя като лекар проблемът съществува в България и не виждам и начин как ще бъде решен скоро.

От какво естество са най-честите проблеми с които се срещате във вашата работа?

Това са спортно-травматологични проблеми също и ортопедични, за да могат да разберат обикновените хора за какво става въпрос това са заболявания, които се получават по време на спорт, по време на активно движение. Не са свързани с вродени ортопедични заболявания за които има други колеги, които се занимават с тях. Най-често се занимаваме със спортните травми не само на спортисти, естествено, а и на нормални индивди, които се занивават с т.нар. "рекреативен спорт".

Защо у нас, сякаш спортните травми са доста често срещано явление вече? Ако не е така, вие ще ме поправите.

Да, не е така със същия проблем се срещам и в Германия. Те се увеличават, особено сега след като мина тази пандемия, когато всички си бяхме вкъщи и нямаше толкова травми. Това беше много ясният знак, всъщност как се развиват нещата, след като животът се отвори в нормалните си граници и всички тръгнаха отново да извършват нормалните си спортни дейности, се получава повишаване на спортните травми. Това се случва, защото липсва непрекъсната подготовка на хората. В този динамичен живот, в който живеем, нямаме време да се обърнем назад и събота и неделя или в свободните дни искаме да наваксаме това, което сме изпуснали. И за жалост, организмът като не е подготвен, травмите се увеличават.

Заседналият начин на живот води и тези травми.

Абсолютно.

Д-р Василев говорихме за честите травми при младите хора и на какво се дължи това, според вас. Стигнахме до извода, че това се дължи на заседналия начин на живот на младите хора. Бих искала да си поговорим и за детския травматизъм. Вие имате наблюдение над това - травмите при децата, как стоят нещата там?

Особеното ми отношение към детския травматизъм датира още от моите ранни години като ортопед. Имах щастието да започна работа в Клиника по детска ортопедия в Горна баня в София с шеф проф. Владимиров. И там се влюбих в детската ортопедия и това прерасна в моето желание да помагам на деца, които са с травми, което след пандемията, пак се видя, се увеличиха многократно. Това е от една страна от желанието на родителите да постигнат техните деца някакви големи спортни успехи като футболисти, като волейболисти. Имат техни идоли, които децата сами искат, стремят се да постигнат същите успехи като тях. Започват много по-рано тренировъчните процеси всекидневни с игра събота и неделя на футболни състезания, например нямат време за почивка. Не е свързано там при тях вече със заседнал живот. Естествено, че има един кръг от деца, които от компютъра стават и се опитват да направят някакъв спорт и там също стават травматизми. Но общо взето, повечето е от прекомерно желание на децата и на техните родители да постигнат големи успехи в професионален спорт става въпос и там вече се получават тежки травми.

Как може обаче да удължим нашия активен живот, да станем по-активни?

Ами със спорт. Активен живот не означава само спорт това означава разходки, излизане в планината. Отново може би ще засегна една болезнена тема за софиянци, които според мен, въобще не разбират колко болезнена е тази тема това е планината Витоша. Аз съм израснал в кв. “Павлово" и “Бояна", от там всеки втори ден се качвахме с родителите ми на Витоша. През зимата да караме ски през лятото на разходки, в събота и неделя бях само в планината. Това е направо не мога да ви кажа какво, не знам дали политици, зелени политици, червени и други това, е някакво безобразие. Но явно хората са се примирили с тази работа и никой не се бори за правата си. И това би било една огромна стъпка в удължаването на живота на софиянци и на гостите на София, защото движението е здраве. Винаги съм казвал, само от ортопедични заболявания няма как човек да прекрати бързо живота си, ако е болен, ако го боли коляното или кръста. Но обездвижването му, поради тази болка, води до бързи промени в сърдечно-съдовата система и други системи, които водят до намаляване на продължителността на живота. Така че ортопедията косвено е свързана много сериозно с дълъг живот.

Може ли да използвам една дума “катастрофира" здравната система. Може ли тя да катастрофира у нас и има ли все още време за решения, да се взимат решения, спешни при това?

Според мен винаги има време да се взимат решения, чак да катастрофира, не вярвам, тъй като...

Виждате липса на кадри има у нас изключително много.

Да, това е не само у нас, навсякъде липсват кадри, говоря за Германия и за България, но Австрия е в същата позиция. Медицинските професии, не само лекарската, изостават много със заплащането в сравнение с развитието на други професии. Много млади хора не се решават на тази тежка работа свързана с 60-часова работна седмица, огромна отговорност, и съответно сравнително ниско заплащане. Не казвам, че е ниско, но сравнително с това, което дава човек от живота си, заплащането е много ниско. И заради това има много малко млади хора, които се ориентират към нея. Но пък методиката, нови апарати, ни дават  възможност с по-малко кадри да можем да помагаме повече. Но дали ще катастрофира, това не мога да го кажа. "Спотсклинк Евровита" е частна клиника нямаме договор с касата в България, тя е една, може би и това е един от проблемите не съм специалист няма как да го кажа, но факт е, че хората въпреки че плащат здравните си осигуровки, това е една от малкото държави, където всяка една услуга почти трябва да се доплаща, което според мен е много неправилно. Би трябвало да се измисли някакъв метод, където да няма доплащане.



Д-р Василев, кои са най-новите методи с които вие се срещата в лечението?

Аз работя в областта на т.нар. микрохирургия, артроскопска хирургия, в България я наричат още безкръвна. Това не е съвсем така, но действително по-малка е кръвозагубата. Работи се с камери и микроскопични инструменти, които разрешават по-бързо възстановяване и по-точни, разбира се оперативни действия. В тази област всяка една година навлизат нови технологии, в Германия една голяма част от технологиите се развиват там. И аз имам щастието да мога да черпя директно от извора. Като инструктор към артроскопичната организация на Германия също имам шанса да се запозная много бързо с такива методи, да ги усвоявам и да ги предавам на по-младите колеги. Общо взето, сега развитието на артроскопската хирургия, особено на колянна става е във възстановяване на хрущялни тъкани, в напълно възстановяване на анатомичните структури, а не само на функцията, както беше, когато бях млад ортопед и доста неща трябваше да ги правим. Повече развитието е в технологиите около анатомичните структури и естествено усвояването на тези технологии.

Тоест, може здравеопазването да бъде модерно и достъпно?

То здравеопазването трябва да е модерно и достъпно, защото без развитие на технологиите, както във всяка една сфера от нашия живот, няма как да прогресираме и да отговаряме на изискванията на хората. Имам една малка случка в спорта, който упражнявам голф, играхме с един много активен човек, играеше прекрасно, не само техниката му беше добра, а и издръжливостта и накрая се заговорихме на колко години е, и като ми каза, че е на 88 нямаше как да повярвам, но е факт. Тоест, дългия живот трябва да е активен и свързан с упражняване на любимите си занимания и това може медицината, естествено, много да помогне.

И разбира се със здравословно хранене - спорт и хранене.

Това определено.

С проект за нов рамков догово личните лекари ще са длъжни да консултират пациентите си само в работно време. Как гледате вие на тази промяна? Тоест личните лекари вече няма да имат задължението да оповестяват мобилните си телефони, за да бъдат търсени по всяко време.

Това е проблем, който преди 15 години се реши в Германия по същия начин. И там тъй като работещ в клиника по ортопедия бях задължен да давам общо медицински дежурства, да замествам колегите, за да може те да си почиват. И беше много неприятно вечер в 2 часа да ти се обадят по телефона и да каже някой “Имам 37,2 градуса температура, какво да правя?" И заради това, с решение на медицински комисии и т.н. лекарски съюзи, се създадоха центрове, подобни на тези спешни медицински центрове, но само за дейност, свързана с джипи.

Всеки един район има един телефон на който вие може да се обадите и той директно се редиректира на лекаря, който има в момента дежурство. Това е, според мен абсолютно правилно, не можете да очаквате от един човек 24 часа, 7 дни в седмицата той да е на вашите услуги. Няма значение от заплащането, тук става въпрос, както и в началото казах, за личен живот. Заради това загубата на млади лекари и не искането да работи един човек е едно от тези неща.

Личният живот на лекаря свършва в момента, в който вземеш диплома и тръгнеш към специализация. Там нито фамилията е важна, нито децата, там е важно да направиш специализация, което много хора не искат да го правят искат да си живеят личния живот. По този начин се увеличава възможността на лекаря да има личен живот, но не се намалява важността на пациента да търси лекар. Може би това ще трябва да се промени в българската система. Да има допълнителни телефони към спешната помощ, които да са свързани само с услугата 24-часово дежурство на дженерал практисър. Да има телефони, които ще бъдат редиректирани към съответния лекар, който ще има дежурство. И това нещо трябва много добре да се обмисли, защото действа прекрасно в Германия. В началото, аз като започнах като млад лекар беше много тежко. Сега в момента има си дежурни лекари, те си знаят два пъти месечно са, това не е никакъв проблем.

И за финал на нашия разговор, повече ви даде или повече ви взе лекарската професия?

Аз нищо друго няма да стана в този живот.