Д-р Бочев, винаги ли се налага операция при скъсан менискус или можем да поддържаме качество на живот и без такава интервенция?
- При диагноза скъсан менискус радикалното му лечение е оперативно. Но не при всички случаи веднага се налага да се мисли за операция. Вземат се предвид следните фактори дали има травма, подуване, болка и дискомфорт, които пречат на пациента в нормалния живот. Ако няма, то не бива да се бърза оперативно. Но при травма и травматично разкъсване и е трудно да се продължи живота с него.
Друг фактор е възрастта на пациента. При 60 години и нагоре много внимателно трябва да се прецени дали да се мисли за хирургична намеса.
Колко е времето на възстановяване на менискуса и има ли нужда от физиотерапия?
- Много важно е кой от двата менискуса е скъсан, колко е бил скъсан и какъв е бил вида на операцията. Когато е бил зашит менискуса, тогава възстановяването е най-дълго: над 3 месеца. Когато е почистен и изрязан вътрешния менискус, то тогава възстановяването е сравнително по-бързо: от 2 седмици до 2 месеца.
При скъсан външен менискус лечението обикновено е по-продължително. Той е по-„капризен”, по-трудно възстановяващ се след операция. Същото важи и при изкълчване, навяхване и разтягане на колатерална ставна връзка на коляното.
Още при създаването на нашата клиника Sportsclinic Eurovita преди 13 години, се опитахме да затворим целия цикъл при спортните травми - от превенция, профилактика, през диагностика и лечение / консервативно и оперативно/ до рехабитилитация.
Д-р Бочев, кои са най-честите травми и в живота и за какво трябва да се внимава?
- Това са уврежданията на ставите на долни крайници, а също и на горните крайници, усуквания и травми на глезена, травмите на колената, торзионни, увреждания и счупвания на китките при падания/ особено през зимата/, травми на рамената, на гръбнака. Те са свързани с някакъв травматизъм, най-често инцидент.
При хронични болки във врата и честото му схващане какви мерки препоръчвате?
- Трябва да се види конкретния случай и да се установи дали става въпрос за деформация на шийния гръбнак, увреждане на междупрешлените дискове, вкл. и дискова херния. Първо е добре да се направи консултация с невролог / неврохирург, а също и ортопед, да се направят съответните изследвания / рентген, при по-тежки случаи с други усложения и ядрено-магнитен резонанс/ , както и електромиография и тест за нервна проводимост. Целта е да се установи дали има притискане на нерв, на кое място е, или има друг проблем от неврологична гледна точка. И чак тогава да започне да се лекува причината. Схващане, болка, изтръппване на плешката и гърба са последици.
Д-р Бочев, какво е мнението Ви за плазмотерапията PRP? Може ли да се приложи при изкълчен глезен на жена?
- Всеки случай е строго индивидуален. Аз съм голям привърженик на лечението с плазма, то все повече се утвърждава като сериозен лечебен метод, особено при трамвми на глезена и някои травми на колянната става, както и при някои пресни травми, както и при някои мускулни травми с изявен хематом. Това се прави и в професионалния спорт, където още в началото на травмата се „евакуира хематома” и се инжектира на мястото плазма. При повечето увреждания е добре това да се направи в първите часове след травмата, най-късно до 1-2 дни. След това колкото повече се отлага във времето, толкова по-малко може да се разчита на този метод.
За конкретния случаи е необходимо рентгенови снимки, да се види няма ли костна травма, да се изследва връзковия апарат, и да се вземе решение: това ли ще е лечението, къде ще се постави, колко пъти и т.н. Да, може да се помогне на жената, стига да не е с тежко увреждане и да не се налага оперативно лечение.
Кога се налага поставяне на хиалуронова киселина в коленете?
- Най-вече когато има износване на ставите. Отново трябва да се подходи индивидуално към всеки случай. Има различни фирми, които предлагат инжекционен вариант на хиалуронова киселина в различен процент, с различно молекулно тегло.
Препоръчва се и постоперативно, при пациенти, които са претърпели по-тежки ставни операции, да се направи тази манипулация или плазмотерапия.
Лекувате ли дискови хернии на професионални спортисти?
- Естествено, налага се да ги лекуваме. В нашата клиника Eurovita не извършваме такива операции. Има определени индикации при които това да се случва, особено тези, които засягат функционалния дефицит, изтръпвания, моторни и сензитивни увреждания, които биха могли да бъдат по-тежки от гледна точка на възстановяване. Тези случаи подлежат на хирургично лечение. При по-леките случаи, когато се налага консервативно лечение, поемаме тези случаи.
За какво трябва да внимаваме при тренировки? Има ли хранителни добавки, които можем да вземаме с цел избягване на травми?
- Зависи какъв режим на трениране се избира и какви цели си поставяте с тези тренировки. Ако те са само за тонус, да се чувства човек по-свеж, то тогава трябва да се адаптира тежестта на тренировките според възрастта и изискванията. Ако целите са по-високи, то тогава пак трябват индивидуални съвети. Важното при по-тежки тренировки е мускулатурата да се поддържа с аминокиселини, които подхранват мускулите или протеини. А който се усеща, че му действат добре, може да си взема и хранителни добавки.
Какви хранителни добавки са подходящи за възстановяване на връзки, стави, глезени и други след травма?
- Като единствено лечение-не. Това, което трябва да се направи е комплексно лечение: установяване на степента на увредата и план за лекуване.
Д-р Бочев, какво лечение ще препоръчате при износване на ставния хрущял?
- Трябва да се установи първо в коя зона е: най-често това е под капачето. Ние подхождаме първо с инжекционна терапия. В зависимост от възрастта, състоянието на пациента и други, се правят с хиалурон или с плазма. Когато е на носещата повърхност е необходимо да се прецени дали направо да не се избере оперативното лечение.
Малко жени знаят, че понякога се получава плоскостъпие по време на бременност заради изместване центъра на тежестта. При други се появяват болки във врата и чак тогава се установява, че стъпват неправилно. Кога трябва да се направи такъв преглед профилактично и най-рано?
- Бебето до 5-месечна възраст трябва да бъде прегледано ехографски от ортопед 2 пъти най-рано, за да се види състоянието на тазобедрените му ставички.
Това е най-добре да стане още до първия месец след раждането му /до 6-а седмица/ и след това още веднъж между 4-и и 5-и месец. В най-ранна детска възраст трябва да се направят такива прегледи, за да се види как стъпва детето. След навършване на 10-годишна възраст, ако има съмнение за плоскостъпие, да се потърси специалист и да се носят стелки. Добре е да работи и с кинезитерапевт, особено ако има скъсяване на ахилесовите сухожилия.
