Безплатно скринингово изследване за остеопороза в Спортсклиник Еуровита съвместно с Кенди Фарма и Osteoactive Forte

На 11.05 и 12.05.21г, от 9:30 до 16:00ч, Спортсклиник Еуровита съвместно с Кенди Фарма и Osteoactive Forte организира дни на отворените врати за извършване на безплатно скринингово изследване за остеопороза. Изследването ще се провежда по график след предварително записване на тел: +359 876 070 135. Специалисти ще говорят с пациентите за заболяването - кое увеличава риска от фрактури, кои са симптомите на остеопорозата, какви са последващите изследвания и действия на болния. Ще бъдат давани и консултации относно препоръчителния хранителен и двигателен режим.

 

Какво представлява изследването?

Ултразвуковата остеодензитометрия  (QUS – quantitive ultrasound scan) е неинвазивно и безболезнено изследване. Използват се ултразвукови вълни, с помощта на които се измерва костната плътност в различни участъци – най-често в областта на петата. При този метод не се използва радиация. Ултразвуковото изследване на ръце и пета спада към скрининговите методи. С помощта на изследването се идентифицират жени и мъже в риск, като за поставянето на окончателна диагноза се назначават допълнителни изследвания. Костната плътност се оценява чрез т.нар. “T-score”. T-score от -2,5 се квалифицира като остеопороза, T-score от -1 до -2,5 предполага остеопения или изтъняване на костите, T-score от -1 се квалифицира като нормален резултат.

Как протича изследването?

Препоръчително е в деня на изследването пациентите да не използват дезодорант, пудра или други козметични продукти на стъпалата, тъй като те биха могли да замъглят и затруднят интерпретирането на получения образ. При извършването на изследването, лекарят нанася малко количество гел за ултразвук върху петата.

 

Какво представлява остеопорозата?

Остеопорозата е прогресивно заболяване на скелета, характеризиращо се с намалена костна маса и структурни изменения на костната тъкан, които водят до повишена чупливост и последващ риск от счупвания. Процесът на намаляване на костното вещество и разреждане на костната тъкан, нормално, настъпва след 40-годишна възраст, когато новата костна тъкан не се образува със скоростта, с която се губи старата.

Развитието на остеопорозата е безболезнено и напредва бавно и постепенно, без да има изразени симптоми през годините, поради което пациентите научават за заболяването едва в късна фаза от развитието му или най-често след настъпване на фрактура. От остеопороза страдат както жените, така и мъжете, но скоростта на загуба на костна тъкан при мъжете е многократно по-бавна от тази при жените.
Значимостта на остеопорозатата е отразена през 1994 година,  когато Световната здравна организация (СЗО) официално обяви остеопорозата за болест, а не за нормално остаряване на организма. Остеопорозата е един от най-значимите съвременни социални проблеми.

Кои са рисковите фактори за поява на остеопороза?

Рисковите фактори се свързват с настъпването на менопауза или ранна менопауза – т.нар. постменопаузална остеопороза, която е  в следствие на отпадане на яйчниковата функция по естествен път или след хистеректомия. Друг рисков фактор са заболявания като захарен диабет, Базедова болест, ревматоиден артрит, хронични чернодробни и бъбречни заболявания, левкози, първичен/вторичен хипогонадизъм при мъжете. На плътността на костите може да повлияе и продължителното лечение с медикаменти, увреждащи костната структура или неправилната хранителна диета. Това се получава при недостатъчен прием с храната на калций и витамин Д – ниският прием на калций с храната води до загуба на костно вещество, а на витамин Д – до намаленото му усвояване от червата. Неблагоприятни са също и тютюнопушенето, прекомерната консумация на кафе (над 5 чаши дневно), готварската сол, злоупотребата с алкохол, острия и хроничен психоемоционален стрес – адреналинът, който се отделя по време на силен стрес, извлича калция от костите и води до минералното им обедняване; този процес може да се развие в рамките на седмици и дори дни. За здравето на костите е важно да се съблюдава достатъчна двигателна активност. Остеопорозата има и фамилна анамнеза, като съществува и възрастово обусловена – т.нар. сенилна остеопороза, настъпваща при жените и мъжете над 70-годишна възраст, свързана с промените на стареенето.

Още за остеопорозата

Остеопороза е най-честото заболяване на костите, което води до намаляване на костната плътност и повишава рискът от фрактури. Остеопороза не случайно се нарича „тихият крадец” – тя най-често протича без изявени симптоми и се открива по повод падане и последваща фрактура на костите. В напреднала възраст, това счупване на кост може да доведе до инвалидизация и дори до смърт, поради последвали усложнения. 

Костите са изградени от три основни съставки, които ги правят едновременно гъвкави и здрави:

· Колаген – протеин, който придава на костите гъвкавост;

· Минерални комплекси от калций и фосфор, които правят костите твърди и здрави;

· Живи костни клетки, които премахват и заместват отслабените участъци от костите.

През целия живот на човека, костната тъкан непрекъснато се обновява. Разграденото костно вещество, постепенно се замества с ново. Остеопороза настъпва, когато се костта се разгражда прекалено бързо, образува се прекалено малко нова костна тъкан или и двете. При децата образуването на нова костна тъкан става по-бързо в сравнение с възрастните. Дори и след завършването на растежа, младежите продължават да образуват повече костна тъкан, от колкото губят. Това означава, че костите им стават по-плътни до достигане на т.нар. пикова костна маса – времето, когато човек има най-голям процент костна маса, от колкото някога ще има. Това настъпва обикновено между 18 и 25 годишна възраст. Колкото по-голяма е достигнатата костна маса, толкова по-малка е вероятността за развитие на остеопороза в късна възраст и за поява на фрактури.

Видове остеопороза

Съществуват няколко класификации на остеопороза, според етиологията (причините) и локализацията в скелета.

Според разпространението си в скелета, остеопорозата е:

· Локализирана;

· Генерализирана.

Тези основни групи остеопороза, се класифицират в две подгрупи – първична и вторична остеопороза.

  • Първична остеопороза – при пациенти с първична остеопороза не може да се открие вторична причина, която да води до развитие на остеопороза. Към нея се отнасят ювенилната остеопороза (срещана в млада възраст) и идиопатична остеопороза. Последната се разделя също на два вида – постменопаузална (I тип) и свързана с възрастта или сенилна (IIтип).
  • Ювенилната остеопороза засяга деца и млади възрастни и от двата пола. Те имат нормални нива на половите хормони. Обикновено заболяването започва между осем и четиринайсет годишна възраст. Характеризира се с остра и внезапна костна болка и фрактура, най-често след травма.
  • Постменопаузалната остеопороза засяга жени на възраст от петдесет до шейсет и пет години. Характеризира се с повишена загуба на костно вещество, най-вече от дългите кости. Чести са фрактурите на китката и прешлените.

  • Сенилната остеопороза засяга жените над седемдесет годишна възраст и е свързана със загуба на костно вещество, свързана с възрастта. Най-чести са счупванията в областта на китките, прешлените и главата на бедрената кост.

  • Вторична остеопороза – настъпва поради подлежащо заболяване, дефицит или употреба на някои лекарства. Около една трета от постменопаузалните жени, а също и много мъже и жени, преди менопауза, имат съпътстващо остеопороза заболяване. Състоянията, които могат да доведат до остеопороза, са многобройни. Те могат да се класифицират в следните основни групи:

Генетични нарушения и вродени заболявания – ренална (бъбречна) хиперкалциурия – представлява заболяване, при което се отделя голямо количество калций от организма с урината; кистична фиброза (муковисцидоза); синдром на Марфан; остеогенезис имперфекта; гликогенози; хемохроматоза; хомоцистеинурия; порфирия; хипофосфатазия и други.

Хипогонадни състояния (с понижено ниво на половите хормони) – панхипопитуитаризъм, хиперпролактинемия, синдром на Търнър, синдром на Клайнфелтър, преждевременна менопауза и други.

Ендокринни заболявания и състояния – синдром на Кушинг, захарен диабет, хиперпаратиреоидизъм, акромегалия, надбъбречна недостатъчност, пролактином, недостатъчност на женските полови хормони, бременност.

Дефицитни състояния – недостиг на калций, витамин Д, магнезий, протенини; недохранване; парентерално хранене; операции, свързани с отстраняване на части от стомаха или целия стомах.

Възпалителни заболявания – анкилозиращ спондилит (болест на Бехтерев), ревматоиден артрит, системен лупус еритематозус.

Хематологични и злокачествени заболявания – лимфом, левкемия, мултиплен миелом, хемофилия, таласемия, наличие на метастази.

Лекарствени средства – антиконвулсанти (прилагани при епилепсия), антипсихотици (при шизофрения и др.), антиретровирусни лекарства (при заразени с ХИВ), медикаменти за химиотерапия, фурантрил, хепарин, кортикостероиди, хормони на щитовидната жлеза, литиеви препарати, лекарства за лечение на депресия.

Други причини – алкохолизъм, хронична сърдечна недостатъчност, депресия, емфизем, хронични заболявания на черния дроб, обездвижване, СПИН, пребиваване в безтегловност (космонавти), бременност и кърмене и други.

Остеопороза – Рискови фактори

Съществуват редица фактори, които повишават риска за развитие на остеопороза. В зависимост от това дали могат да бъдат повлияни или не, те се разделят условно на неконтролируеми и контролируеми фактори.

Неконтролируеми рискови фактори

- Възраст над 50 години;

- Женски пол;

- Менопауза;

- Фамилна история за заболяването;

- Ниско тегло, дребно и слабо телосложение;

Контролируеми рискови фактори

- Недостатъчен прием на калций и витамин Д;

- Недостатъчно консумиране на плодове и зеленчуци;

- Прием на прекалено голямо количество протеин, сол и кофеин;

- Водене на заседнал начин на живот;

- Тютюнопушене;

- Злоупотреба с алкохол;

Приемът на някои лекарства, както и наличието на различни заболявания, също повишава риска от развитие на остеопороза.

Остеопороза – Симптоми

В ранните стадии на загуба на костно вещество, най-често липсват оплаквания. С напредване на заболяването, може да се появят следните симптоми:

- Болка в гърба, причинена от счупен или колабиране (смачкване) на прешлен;

- Загуба на височина, която се обяснява с постепенното смачкване на прешлените;

- Приведена походка и поза на тялото;

- Настъпване на счупване на кост (фрактура), при минимална травма.

Тъй като в повечето случаи остеопороза не дава никакви оплаквания до настъпване на фрактура, е важен скринингът – пресяването на хората, които са с повишен риск за заболяването и подлагането им на изследвания, и евентуално започване на терапия.

Остеопороза – Диагноза

Поставянето на диагнозата започва с внимателен разпит на болния за наличие на оплаквания, заболявания, които биха могли да доведат до развитие на остеопороза, прием на медикаменти, данни за остеопороза в семейството, наличие на менопауза. Следва физикален преглед на болния, последван от лабораторни тестове. Извършва се пълна кръвна картина, която може да докаже наличие на анемия. Изследва се серумен калций и фосфор, отделяне на калций и фосфор в урината. Освен тях се определя и серумният магнезий, и креатининът, който има значение за оценка на бъбречната функция. При съмнения за наличие на вторична остеопороза, се извършват и редица други изследвания, според подлежащото състояние.

При съмнения за фрактура и за преценка на състоянието на костите, се извършва рентгенография. При профилна рентгенография на прешлените, може да се открие т.нар. компресионна фрактура на прешлените, която води до намаляване на ръста на пациента и прегърбване.

Остеопороза – Профилактика

Три фактора са съществени за поддържане на здрави кости през целия живот – достатъчен прием на калций, прием на витамин Д и редовна физическа активност.

Калций – мъжете и жените на възраст от 18 до 50 години, имат нужда от 1000 мг. калций на ден. Нуждата нараства на 1200 мг. при жените над 50 и мъжете над 70 години. Добри източници на калций са нискомаслените млечни продукти, тъмнозелените листни зеленчуци, сьомга и сардини, соеви продукти (тофу), обогатени с калций зърнени храни и портокалов сок. Ако е трудно набавянето на калций с храната, се препоръчва приемът на хранителни добавки. Дневната доза не бива да надвишава 2000 мг. калций.

Витамин Д – той е жизнено важен, за да може тялото да абсорбира калция от храната. Редовното излагане на слънце (без да се прекалява и да се стига до кожни изгаряния) обикновено е достатъчно за набавянето на достатъчно витамин Д. Добавянето му под форма на хранителна добавка се налага при обитаване на страни с намалено слънцегреене, през зимните месеци, при използване на слънцезащитни лосиони с висок фактор. Обикновено нуждата от витамин Д е от 600 до 800 международни единици, но при нужда тя може да се повиши.

Физическа активност – тя спомага за изграждането на здрави кости и забавя костната загуба. Значение за поддържането на здравината на костите имат активности като ходене, бягане, изкачване на стълби, скачане на въже, каране на ски. Плуването и карането на колело са отлична тренировка за сърцето, но имат малко значение за поддържане на костите.